08/07/2026
Големият колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес, тежко болен от рак на лимфата, пише...
прощално писмо до своите читатели:
"Ако Бог забрави за миг, че съм само парцалена кукла, и ми даде частица живот, вероятно ще спра да казвам всичко, което мисля, и ще се замисля по-дълбоко върху това, което казвам.
Щях да ценя нещата не заради стойността им, а заради значението, което носят.
Ще спя по-малко и ще мечтая повече, осъзнавайки, че всяка минута със затворени очи е загуба на шестдесет секунди светлина.
Ще ходя там, където другите се страхуват да стъпят, ще се събуждам, когато другите спят, и ще слушам, вместо да говоря. Ах, и как бих се наслаждавал на шоколадовия сладолед!
Ако Бог ми даде частица живот, бих се обличал просто, бих посрещал зората с гола душа и голо тяло, Боже, ако имах сърце, бих заключил омразата си в леден блок и бих чакал слънцето да го разтопи.
Бих рисувал под звездите, като Ван Гог, бих сънувал стиховете на Бенедети, а песента на Сера би ми правила серенада на луната.
Щях да поливам розите със собствените си сълзи, само за да усетя болката от тръните им и пурпурната целувка на венчелистчетата им.
Боже, ако ми останеше частица живот... нямаше да мине ден, в който да не кажа на близките си колко много ги обичам.
Бих убедил всяка жена и всеки мъж, че са избраници на сърцето ми, бих живял в любов със самата любов.
Щях да покажа на хората колко погрешно е да вярват, че любовта умира със старостта: напротив, те остаряват, защото спират да обичат!
Бих дал на дете крила, но бих го научил да лети самостоятелно.
Бих научил възрастните хора, че смъртта не идва с възрастта, а със забравата. О, какво научих от вас, хора...
Научих, че всеки иска да живее на висотата на живота, без да знае, че истинското щастие се крие в спускането.
Разбрах, че когато едно новородено ти стисне пръста с мъничкото си юмруче, то те държи завинаги.
Разбрах, че един човек има право да гледа отвисоко на друг само когато му помага да се издигне.
Толкова много неща научих от вас, но, в интерес на истината, всичко това вече не ми е от полза, защото, изпълвайки душата си с него, за съжаление угасвам."
