Счетоводна къща "Капитал ЕООД"

15/09/2026

Обнародван ЗИД ДОПК
НАЙ-АКТУАЛНОТО, ВЕДНАГА - TITA.BG

В "Държавен вестник", брой 85 от 15.09.2026 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, (ЗИД ДОПК), в сила от 01.01.2026 г.



Основните цели на промените е транспониране изискванията на:



Директива (ЕС) 2023/2226 на Съвета от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (Директива (ЕС) 2023/2226) която разширява обхвата на административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, като се включва и информация спрямо криптоактивите и електронните пари, за да се ограничи укриването на данъци.


Директива (ЕС) 2025/872 на Съвета от 14 април 2025 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (Директива (ЕС) 2025/872), която въвежда правила за автоматичния обмен на данни от информационната декларация за допълнителния данък (глобален минимален данък за големите мултинационални групи).


І. Промени, съобразени с изискванията на Директива (ЕС) 2023/2226:



1. Въвежда се нов раздел IIIб „Автоматичен обмен на информация за криптоактиви“ с чл. 142ю – 142я10, който регламентира:



регистрационен режим за операторите на криптоактиви (чл. 142я1), като при неизпълнение на задължението за регистрация или при прекратяването й по искане на НАП може бъде спрян достъпът до интернет страница или приложение (142я7, ал. 7);


кои лица за целите на кодекса са предоставящи информация доставчици услуги за криптоактиви и кой е ползвател на криптоактиви, за когото се предоставя информация, като доставчиците трябва да идентифицират данъчното местно лице на ползвателите и контролиращите лица и ежегодно да предоставят на НАП подробни идентификационни данни и информация за покупките, продажбите, замените, плащанията и други прехвърляния на криптоактиви, като срокът е до 30 юни на следващата година (142я2). Регламентирани са процедурите за комплексна проверка за ползватели на криптоактиви, които предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви следва да извърши (чл. 142я5);


въведени са административнонаказателни разпоредби за неизпълнение на задължения, свързани с обмена на информация за криптоактиви, които предвид изискването на Директива (ЕС) 2023/2226 са в значителен размер.


в заключителните разпореди са въведени разпоредби относно сроковете на имплементиране на новите правила за автоматичен обмен на информация за криптоактиви.


2. Разширява се обхватът на автоматичният обмен на информация за финансови сметки. Включват се електронните пари и цифровите валути на централните банки и се актуализира обхватът на понятията „депозитарна институция“ и „депозитна сметка“ ( Вж. § 1а от ДР на ДОПК: т. 5 – доп., т. 39, б "ж". - нова, както и т. 61 – 79 - нови).



3. Разширява се обхватът на доходите, предмет на автоматичен обмен на информация, като към съществуващите категории (трудови и директорски възнаграждения, животозастрахователни продукти, пенсии, доходи и собственост на недвижимо имущество, авторски и лицензионни възнаграждения) се добавят и дивиденти, които не са държани в попечителска сметка (чл. 143з, ал. 1, т. 8 – нова). В тази връзка е направена кореспондираща промяна и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 73а, ал. 1, изречение първо -доп. ).



4. В обмена на предварителни трансгранични данъчни становища се включват и физически лица, когато сумата на сделката или поредицата от сделки по предварителното трансгранично данъчно становище надхвърля 1 500 000 евро (чл. 143з, ал. 17-19 – нови).



ІІ. Промени, съобразени с изискванията на Директива (ЕС) 2025/87:



Законът урежда и автоматичния обмен между компетентните органи на данните от информационната декларация за допълнителния данък на многонационалните групи предприятия, включително разпределението на информацията между съответните юрисдикции и сроковете за обмен ( чл. 143з , ал. 20-27- нови, т. 75-81 от § 1 на ДР на ДОПК - нови).



ІІІ. Трансферно ценообразуване:



Във връзка с изискванията за трансферното ценообразуване се прецизира определението за „пазарна цена“ и към петте изрично посочени метода се допуска друг метод, използван от данъчно задълженото лице при условията, определени с наредбата на министъра на финансите (т. 8 и 10 от §1 на ДР на ЗКПО - изм.). Както е посочено в Мотивите към проекта на ЗИД ДОПК прецизирането на дефиницията за пазарна цена не я променя по същество, а методите за определяне на пазарните цени са регламентирани в съответствие с Ръководството за трансферно ценообразуване в наредбата, издавана на основание § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, и промяната е в полза на лицата.

15/09/2026

Регламент (ЕО) № 883/2004. Относно осигурителни задължения на немски граждани при отдаване чрез платформи на недвижим имот в България
Въпроси - отговори
Регламент (ЕО) № 883/2004. Въпрос. Немски граждани - съпрузи притежават недвижим имот в България, който ще отдават за краткосрочен наем чрез платформи като Airbnb и Booking. Дейността от наем ще се облага с патентен данък.



Лицата са местни за данъчни цели на Германия, като там имат доходи от личен труд и пасивни доходи, като плащат данъци, осигуровки и здравни вноски в Германия.



Въпроси:



1. Следва ли лицата да внасят и плащат социални и здравни осигуровки в България за доходите, които ще получават от краткосрочния наем от България; и двамата от тях или може само единият?

2. Трябва ли да подават декларация за започване на дейност и ежемесечни декларации като самоосигуряващи се лица до 25-то число?

3. Трябва ли да се издава сертификат А1 и в коя държава, каква е процедурата?

4. Какви други задължения имат?

5. Кое европейско законодателство се прилага в случая?



Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване, управител на Бойчев консултинг



Актуално 15.09.2026 г.



Граждани на държава членка на Европейския съюз (ЕС) - Германия, ще извършват дейности на територията на две държави членки на Съюза (Германия и България).



Това предполага, че ситуацията попада в приложното поле на правилата за координация на системите за социална сигурност, които са въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.



Когато лице, попадащо в обхвата на регламентите, осъществява дейност в различни държави от ЕС, то е задължено да уведоми за ситуацията институцията на държавата членка, в която пребивава (основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009).



Пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 се определя въз основа центъра на интересите на лицето, а критериите за неговото установяване са въведени с чл. 11 от Регламент № (ЕО) 987/2009. Това предполага, че ако въпросните лица пребивават по смисъла на регламента в Германия, то те би следвало да уведомят за ситуацията компетентната институция на тази държава.



В резултат от това уведомяване, институцията на държавата членка по пребиваване на лицата определя на първо време приложимото осигурително законодателство и уведомява институцията на другата заинтересована държава членка за временното определяне или директно осъществява контакт с въпросната институция, за да се намери взаимно съгласие по отношение на приложимото законодателство.



Временното определяне се превръща в окончателно при условие, че в срок от два месеца след информирането не се получи възражение, освен ако осигурителното законодателството вече не е окончателно определено въз основа на взаимно съгласие.



Ако се определи и удостовери като приложимо осигурителното законодателство на Германия (т.е. при издадени за лицата удостоверения А1 от германска компетентна институция), те би следвало да са освободени от задълженията, произтичащи от българското осигурително законодателство, в това число декларирането (с декларация Окд-5, декларация образец № 1 и № 6 и т.н.) на данни пред НАП във връзка с дейността им като самоосигуряващи се в България[1].



На свой ред обаче това би означавало, че за доходите на лицата от България не е изключено да възникнат задължения за осигуровки в другата държава членка (Германия), но в зависимост и съобразно спецификата на чуждото осигурително законодателство. Повече информация в това отношение би следвало да се потърси от компетентните институции на тази държава.

[1] Но ако за лицата се определи и евентуално удостовери като приложимо българското осигурително законодателство, макар в конкретния случай да е по-малко вероятно като хипотеза, то лицата би следвало да подлежат на задължително осигуряване изцяло и само в България, в т.ч. за дейностите и доходите от Германия.

14/09/2026

НОИ обяви размера на осигурителния доход за юни
 » Осигуровки » НОИ обяви размера на осигурителния доход за юни
 14 Септ. 2026  ClubTrzNormativi.bg
Осигуровки
facebook sharing button Sharewhatsapp sharing button Share
НОИ обяви размера на осигурителния доход за юни
Етикети: осигурителен доход, юни 2026, Кодекс за социално осигуряване
1007,46 евро е размерът на средния осигурителен доход за страната за юни 2026 г., показват данните, публикувани от Националния осигурителен институт.

НОИ посочва и средномесечния осигурителен доход за периода от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г., който възлиза на 994,89 евро.

Средномесечният доход за този период се прилага като база при изчисляването на пенсиите, отпуснати през юли 2026 г. Това е предвидено в чл. 70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

Източник: Nssi.bg

14/09/2026

Третиране на продажба на недвижим имот като освободена доставка
Теодоси Георгиев
Отговор, предоставен от
Теодоси Георгиев
Експерт
на 11 Септ 2026Съгласно действащото законодателство!
Tags:
освободена доставка
данъчен кредит
корекция на данъчен кредит

Въпрос:
➤ През м. май 2008 г. eдноличен търговец придобива недвижим имот с цел търговска дейност в размер на 150850 лева без ДДС. Ползва в същия месец май 2008 г. данъчен кредит в пълен размер за придобития имот. През м. февруари 2018 г. апортира имота от името на едноличния търговец в свое еднолично дружество с ограничена отговорност. Сега през м. октовмри 2026 г. недвижимия имот ще бъде продаден. При продажбата дружеството може ли да се позове на разпоредбата на чл. 45, ал. 3 за стара сграда и да не начисли ДДС в продажната цена на имота или сделката е облагаема по ЗДДС? Ако е облагаема, има ли възможност за избор на корекция на данъчен кредит за останалата част от периода за 2 години (тъй като 20-годишнияt период изтича през 2028 г. за корекция) и да се позове на чл. 45, ал. 3 и да осъществи продажбата на сградата като освободена доставка?

Отговор:Още за освободена доставка:

Третиране на продажба на апартамент, закупен от ФЛ, като освободена доставка

Нормативна рамка:

ЗДДС
Можете да извършите продажбата на сградата като освободена доставка съгласно чл. 45, ал. 3 от закона, т.к. вероятно са изминали повече от пет години от издаването на удостоверението за въвеждането на сградата в експлоатация.

Ако третирате продажбата като освободена, следва да извършите корекция /възстановяване/ на 2/20 части от ползвания данъчен кредит, съгласно формулата чл. 79, ал. 3, т. 1 "а" от ЗДДС.

Чл. 45, ал. 7 от ЗДДС ви дава право и да третирате продажбата като облагаема, при което начислявате данък без да правите корекция на данъчния кредит.

14/09/2026

Данъчно облагане на дивидент, получен от щатско дъщерно дружество

Отговор, предоставен от
Елена Илиева
на 10 Септ 2026Съгласно действащото законодателство!
Tags:
дивиденти
приход
корпоративен данък

Въпрос:
➤ Българско дружество, което е 100% майка на дружество в САЩ, ще получи дивидент. Следва ли българското дружество да заплати данък върху получения дивидент и какъв?

Отговор:Още за дивиденти:

Данъчно третиране на разпределен дивидент при направена вноска за допълнително доброволно пенсионно осигуряване на съдружник

Нормативна рамка:

ЗКПО
Дивидентите, изплатени от чуждестранни лица в полза на български юридически лица, не се облагат с отделен, самостоятелен данък. Разпоредбите на чл. 194 от ЗКПО са приложими само за дивиденти, изплатени от български юридически лица, но не и в обратния случай.

Получените от предприятията дивиденти представляват счетоводен приход, който в този случай е признат за данъчни цели, тъй като съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗКПО непризнати за данъчни цели са само приходите от дивиденти от местни юридически лица и от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Следователно, ако данъчният финансов резултат, включително прихода от дивиденти, е положителен, той ще е облагаем с корпоративен данък.

11/09/2026

Информация на АВ относно превалутиране на капитала от левове в евро и подаване на ГФО
Отново обръщаме внимание на важна актуална информация, публикувана през последните 10 дни от пресцентъра на Агенцията по вписванията на интернет страницата й, относно превалутиране на капитала от левове в евро и подаване на годишните финансови отчети:



31 Август 2026 Агенцията по вписванията извърши служебното превалутиране на капитала от левове в евро



Агенцията по вписванията уведомява, че е извършила служебно и безплатно превалутиране от левове в евро на стойностите на капитала по партидите на всички ООД/ЕООД, АД/ЕАД и КДА в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ).
......................................

Агенцията по вписванията обръща внимание, че подаването на заявления за обявяване на годишните финансови отчети в ТРРЮЛНЦ в законовия срок до 30 септември не е обвързано и не зависи от изпълнението на задължението за обявяване на дружествените документи, свързани с превалутирането на капитала.

Тази информация беше посочена в материала: "ЗВЕРБ. Относно необходимите документи за вписването в Търговския регистър на превалутиране на капитала от лева в евро".





03 Септември 2026 До 31.12.2028 г. е удължен срокът за изменение на дружествените документи във връзка с превалутирането на капитала на търговските дружества


На свое заседание, проведено на 02.09.2026 г., Народното събрание окончателно прие удължаване до 31.12.2028 г. на срока за изменение на дружествените документи на дружествата с ограничена отговорност, акционерните дружества и командитните дружества с акции във връзка с превалутирането на капитала им. Промените бяха подкрепени от ръководството на Агенцията по вписванията и Министерството на правосъдието.



Обявяването на годишните финансови отчети, вписване на обстоятелства относно прокура, клонове, залози, запори, ликвидация, действителни собственици и др. може да се извършва без да са изменени устройствените документи на търговците във връзка с превалутирането на техния капитал, съгласно изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България.



Задължението за актуализация на дружествените документи във връзка с превалутирането на капитала ще възниква само в случаите, в които дружествата изменят уставите, учредителните актове или дружествените си договори на друго основание – например при промяна на фирмата, седалището и адреса на управление, състава на съдружниците (за ООД/ЕООД), при увеличение или намаление на капитала по реда на Търговския закон, както и при други промени, които засягат задължителното съдържание на съответните дружествени документи.

10/09/2026

Данък при източника при получаване на заем от турска фирма с 50 на сто участие в капитала
Христо Досев
Отговор, предоставен от
Христо Досев
на 31 Юли 2026Съгласно действащото законодателство!
Tags:
данък при източника
доходи
СИДДО

Въпрос:
➤ Българска фирма ООД има съдружник турска фирма с участие от капитала 50%. Фирмата има получен заем от турската фирма, който се подава на всяко тримесечие със СПБ 4 към БНБ. По договор има 5% лихва по този заем. Трябва ли да удържам данък при източника и ако трябва, колко процента е този данък и има ли спогодба с Турция за избягване на данъчното облагане или намаляване на ставката? За плащането на този данък турската фирма ще може ли да си го възстанови от Турция?

Отговор:
Още за данък при източника:

Удържане на данък при източника при плащания към чуждестранни доставчици на наем на транспортни средства

Нормативна рамка:

СИДДО с Турция

ЗКПО
Съгласно изискванията на чл. 12, ал. 5, точка 1 от ЗКПО, доходите от лихви, начислени[1] от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната. В същото време по силата на чл. чл. 195 от ЗКПО при начисляване доходи от лихви (доходи по чл. 12, ал. 5, т. 1 от ЗКПО) в полза на чуждестранни юридически лица, се удържа данък при източника в размер на 10 на сто от брутния размер на тези доходи. Изключение прави случая, когато се изплащат доходи на лице, което е местно на държава членка на ЕС и платецът на дохода е свързано лице с получателя на дохода – подробните изисквания за прилагане на това изключение са регламентирани в чл. 195, ал. 7 - 12 от ЗКПО. В допълнение можем да кажем, че по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗКПО, "лихва" е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. За целите на част трета не се смятат за лихви доходите, които представляват дивидент, наказателните лихви за закъснели плащания и неустойките.

Дължимият данък следва да се удържи и внесе по сметка на ТД на НАП в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването/ изплащането на дохода. В същия срок платецът на доходите е длъжен да подаде декларация за дължими данъци по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001). Размерът на дължимия данък от предприятието за съответното тримесечие се посочва в Част ІV Деклариране на дължимия данък на ред 5 Данък при източника по чл. 195 от ЗКПО, колона 3 размер на дължимия данък за съответния период от платеца на дохода.

В същото време по отношение на международното данъчно облагане следва да се съобразим с изискването на чл. 13 от ЗКПО, според който предвижда, че когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. В конкретният случай подобен международен договор представлява спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО).

По отношение на плащанията в полза на чуждестранните юридически лица, местни за данъчни цели в Турция, можем да кажем, че между България и Република Турция има подписана СИДДО за избягване на двойното данъчно облагане.

Съгласно чл. 11 от съответната СИДДО, лихвите, възниквали в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. Въпреки това тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 10 процента от брутната сума на лихвите. Видно от разпоредбите, СИДДО с Република Турция не предвиждат по-благоприятен данъчен режим по отношение на облагането на доходите от лихви, поради което за Вашето предприятие – платец на доходите от лихви, остава единствената възможност да обложи брутният размер на дохода от начислените/изплатени лихви с 10% данък по реда на ЗКПО.

Съгласно чл. 22 от СИДДО с Република Турция, методът за избягване на двойно данъчно облагане, който се прилага по отношение на доходите от лихви е методът на данъчния кредит. Съгласно него двойното данъчно облагане се избягва, като местното лице на Турция има право да приспадане от дължимия от него данък в Турция сума, равна на данъка върху доходите, платен в България, но тази сума не може да надвишава тази част от данъка върху доходите, изчислен преди приспадането, която е причислима към доходите, които могат да бъдат обложени с данък в Турция. Практически прилагането на съответния метод за избягване на двойното данъчно облагане се извършва по реда на турското данъчно законодателство, което обаче ние не познаваме и не можем да го коментираме в детайли.

________________________

[1] Тоест ЗКПО не изисква същите да са платени, като е достатъчно само в съответствие със счетоводният принцип на начисляването (чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч.)

10/09/2026

https://www.youtube.com/watch?v=jmUB15VLOgY

Вижте анализа на експерт Христо Досев, д.е.с., свързан със счетовод...

10/09/2026

youtube.com/watch?v=27szDivTBBo

10/09/2026

Данъчно-осигурителен календар за периода от 29 септември до 5 октомври 2026 г.
PortalSchetovodstvo.bg
Отговор, предоставен от
PortalSchetovodstvo.bg
08 Септ 2026Съгласно действащото законодателство!
Tags:
данъчно-осигурителен календар
финансов резултат
данъчна декларация

30 септември 2026 г.

❖ Възможност за еднократно подаване на нова годишна декларация за корекция на данъчния финансов резултат и данъчното задължение за предходната година, за която е подадена годишна данъчна декларация и законоустановеният срок за подаването ѝ е изтекъл.

❖ Регистрирано лице по чл. 157а от ЗДДС подава справка-декларация за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща 150 евро, с изключение на акцизни стоки, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава членка, включително в страната, за данъчен период – месец август и внася дължимия данък.

❖ Възможност за еднократно подаване на нова годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за предходната година при откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения.

❖ Възможност при откриване на грешка в данните, предоставени за конкретно физическо лице със справките по чл. 73 от ЗДДФЛ за предходната година, след 28 февруари задължените лица да правят промени в тези данни.

❖ Внасяне на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване за самоосигуряващите се лица за фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство“ (за тези, избрали да се осигуряват и за този фонд) и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд при определяне на окончателната осигурителна вноска за 2025 г., след подадена нова декларация в срока по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, с която са направени промени в годишната данъчна декларация.

❖ Подаване на декларация от лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, които от месец септември 2026 г. желаят да се осигуряват за своя сметка. Декларацията се подава пред изпращащия посредник.

❖ Подаване на декларация от лицата, работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи, които желаят от месец септември 2026 г. да се осигуряват за своя сметка. Декларацията се подава пред съответния български държавен орган.

❖ Подаване на декларация от съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, които желаят от месец септември 2026 г. да се осигуряват за своя сметка. Декларацията се подава пред изпращащото ведомство.

❖ Внасяне на осигурителните вноски за задължително здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица за задължително здравно осигуряване при определяне на окончателната осигурителна вноска за 2025 г., след подадена нова декларация в срока по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, с която са направени промени в годишната данъчна декларация.

❖ Подаване еднократно на Декларация образец №6 от самоосигуряващите се лица за дължимите осигурителни вноски за 2025 година при подадена нова данъчна декларация в срока по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, с която са направени промени в годишната данъчна декларация, в резултат на което се променя размерът на дължимите осигурителни вноски.

❖ До 30 септември 2026 г. осигурените в универсален пенсионен фонд лица, които, считано от 01 октомври 2026 г., желаят да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на държавното обществено осигуряване, подават заявление съгласно приложение №3 към чл. 4, ал. 5 от Наредбата за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и за обмен на информация, но не по-късно от 2 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

❖ До 30 септември 2026 г. лицата по чл. 4б, ал. 1 от КСО, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии", съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69", може да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд, като подадат индивидуално заявление до пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда, в който желаят да участват, но не по-късно от 2 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Лицата могат да упражнят правото си на избор след изтичане на една година от избора по чл. 4б, ал. 1 от КСО.

❖ До 30 септември 2026 г. осигурените в професионален пенсионен фонд лица, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, могат еднократно да упражнят правото си на избор по чл. 4в от КСО и да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, считано от 01 октомври 2026 г., като подадат заявление съгласно приложение №4 към чл. 4, ал. 6 от Наредбата за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и за обмен на информация.

източни: nra.bg